И така възниква въпросът: Предполага ли този ход на Еделман бъдещ хибрид между журналистика и PR? Според Ричард Гилис, редактор на списание “Platform”, "слабостта на традиционната реклама насърчава бизнеса да потърси по-голямо присъствие в новинарското съдържание." Така, преминаването през традиционни медийни източници може да се окаже недостатъчно за PR фирмите, които се надяват да влияят по-ефективно на обществеността чрез поемане на псевдо-журналистическа роля.
Докато Еделман се стреми да достигне по-високо качество на журналистика, Майк Морган, главен изпълнителен директор на "The Red Consultancy” смята, че PR компаниите никога не биха могли да запълнят ролята на медиите, защото това би довело до" проблеми с доверието на потребителите." Всъщност, присъствието на трета страна може да помогне потребителите да се чувстват малко по-безопасно, а не като че големите корпорации ги заливат с продукти. Наистина, PR фирмите трябва да бъдат внимателни за това как ангажират обществеността, но нетрадиционни медии от неочакван източник може да се окажат твърде странни за крайния потребител.
Макар и да изглежда невъзможно в момента, хибрид между PR и журналистика не е напълно изключен. Свързване на журналистическите способности с приходи от реклама на PR компаниите може да донесе необходими доходи за журналистическия свят. Тогава обаче основният въпрос ще бъде дали журналистите ще успеят да поддържат определена степен на независимост и почтеност. Ако са пряко свързани с предприятия, журналистите мож е да чувстват натиск да следват гледната точка на определения клиент на PR компанията. Макар че това би облекчило някои проблеми, бракът между журналистика и PR би имал изключително трагични последици за обективната журналистика.
Във всеки случай, само времето ще покаже дали PR наистина е бъдещето на журналистиката. И ако това е бъдещето, дали има начин да се защити независимостта и коректността на журналистика, неразривно свързана с корпоративни интереси.
