В рубрикта  Юридическа информация четете извадки от

Live News -   Наръчник за оцеляване на журналисти ,

Издаден от Международна федерация на журналистите, Март 2003г.

   Повече от 1100 журналисти и медийни служители бяха убити по време на работа през последните 12 години (преди 2003г. б. р.) Те загинаха, защото някой не хареса това, което написаха или казаха, защото проучваха неща, които някой не желаеше да бъдат проучени, защото някой не желаеше да бъдат проучени, защото някой не харесваше журналистите или просто защото се оказаха на неподходящото място в неподходящ момент.

  Около 80 журналисти и медийни служители са убити по време на конфликтите на Балканите, откакто бивша Югославия започна да се разпада през 1991г.

  Атаките срещу журналисти имат сковаващ ефект. Те потискат способността им да правят проучвания и репортажи и така лишават обществото от правото да узнае истината. Понякога това е целта. Насилието върху журналисти често е съзнателна политика от страна на хора, които мамят, грабят и нанасят страдания на обществото, като по такъв начин избягват разобличението и остават в сянка. В голявата си час убитите журналисти са загинали в странат , вкоято са родени и отраснали. Когато пострадалият е местен журналист неговата жертва не впечатлява никого извън мястото. Местните журналисти са изложени на много по-голям риск, защото продължават да живеят на същото място, откъде изпращат репортажите си . Когато случаят приключи, те не могат да  се качат на самолета и да си заминат.

  Журналисти, заети с рискови задачи, могат да се грижат един за друг, макар и да работят за конкурентни медии. Всички журналисти трябва да са наясно, че подстрекаващите и непрофесионалните репортажи имат лоши последици и за останалите журналисти, като влошават отношенията им с местните групировки и институции. Хората, които със длоба нападат медиите, не правят разлика между „добри” и „лоши” журналисти – те просто нападат тези, които са им под ръка.

Според статия във в-к "Индипендънт", някои спекулират с неочакван източник на бъдещата журналистика: PR агенции (Връзки с обществеността). Тези спекулации са предизвикани от Еделман, американска PR фирма, която наскоро назначи Ричард Самбрук, бившия шеф на Би Би Си Нюз, на позицията на Отговорен редактор. Спекулациите се засилват и от назначаването на Стивън Стърн от "Файненшъл таймс" за отговорен ръководител за стратегията. Макар световете на PR и журналистиката често да се припокриват, назначението на Самбрук и Стърн може да е индикатор за нова стратегия от страна на PR компаниите. Самбрук, който твърди, че "всяка компания трябва да бъде медийна компания сама по себе си”, смята, че компаниите трябва да не разчитат на традиционните източници на новини, а да се обърнат директно към потребителя. Докато Самбрук твърди, че компанията "не се нанася в новинарския бизнес", той не отрича, че променящата се среда на журналистиката предоставя възможности за разширение на PR-а.