Фоторепортерките ни с осмомартенска изложба

На 8 март, събота, в кафе-клуб “Фоторепортер” (подлез1492226_432017753599763_1605150345_oа на Министерски съвет) се откри третата изложба от поредицата „Жените фоторепортери“. Това е инициатива съсредоточаваща погледа ни върху женската част от българските фоторепортери. Навръх празника на жената в кафе-клуба с галерия на българските фоторепортери се представиха творбите на 22 „женски“ камери. Кадри, показващи ни за пореден път, че и жените имат „топки“, талант и достатъчно силен дух, за да се впуснат в нещо повече от фотография, в морето на фотожурналистите. Именно рязкостта на действителността, която можем да открием по стените на галерията в подлеза на Министерски съвет, ни показва различието между отделните звена на фотографията. „Баналността“ на събитията тук има друго значение. Болезнено, красиво, носещо натрапчиво-горчив вкус в устата… Снимките, достатъчно разнородни и всеобхватни, натрапчиво кичат stadium-a (разчупването) по себе си. Фотоси отразяващи спортни и културни събития, протестите от страната продължаващи близо година, както и кадри от Киев, Рим, Йордания, портрети и други, 1015902_432017770266428_1768953983_oдостатъчно изящно и ясно показват, събития и страсти, от които не бива да продължаваме безучастно да извръщаме глави… Тук, отново ясно изразен, аз съзерцавам punctum-a, но този път не плод на красотата на спомена или художествената измислица, а на болната действителност, убождането, което е време да доведе до нашето пробуждане. Симбиозата и контрастността между побиващата тръпки окото жестока действителност и чистата свобода и надежда, която носят кадри като тези на Анелия Николова – детенцето на площада и парапланеристи над Черно море на Агнеса Асенова, рамка до рамка със снимки като тези на Тихомира Методиева (снимка от протеста в „Киев“) и „Протест“ на Валентина Петрова ме карат някак си да потръпвам, разтърсена от толкова много и противоположни на себе си 1658683_432018103599728_287203416_oемоции, но и някак да съм горда, да съм горда, че съм жена, да съм горда с таланта на заобикалящите ме съграждани и да напълня очите и душата си с надежда, че изпод пепелта винаги ще се покаже някой феникс, който няма да се стърпи и ще ни възроди. Да имаше снимки, които не разбрах, такива, които не харесах. Да, и тук присъства липсата на повече информация, която очевидно навсякъде из софийските фото мероприятия може да ме докара до лудост. Кураторският избор на композиране и стилизиране, според мен, също тотално липсва и отнема доста от ефекта на фотографиите и цялостта на изложбата. Но аз видях една изложба, в която породеното различие на теми, събития и култури е наистина достойна за разглеждане.

 

Констанца ГЕЦОВА

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.