Фотожурналистите жертви ли са на дигиталното?

Вторник следобед е. Фотографът Роб Харт обръща поредното питие в долнопробна кръчма, намираща се в също толкова долнопробен квартал. Тъжна картинка, наистина…както казват хората – една гледка може да значи хиляди думи…

Само преди няколко месеца, Роб Харт е бил успешен и търсен фотограф. Преди няколко месеца по това време той е нямал възможност да си поеме въздух от надпреварата с времето и случващото се, както е при всеки умел фотограф.

 

Но на 30. май 2013-та година борда на директорите  на “Чикаго Сън Таймс” уволнява целия си фотографски персонал, състоящ се от 28 души –  утвърдени професионалисти, сред които и носителят на наградата “Пулицер” –  Джон Уайт.

 

Мениджърите на списанието решили да “разчистят” пътя, за да има повече място за онлайн видео материали. Историята предизвика шок във всеки нюзрум в Северна Америка, отвъд медийните среди.

 

Медиите най-накрая си зададоха въпроса “Съществува ли все още направлението фотожурнализъм и дали то вече не е просто една стара реликва, достойна единствено за боклука?

 

Ето какво коментира фотожурналиста Марк Хонойоса: “Мисля, че фотожурналистиката върви към задънена улица, за мен няма надежда тя да продължи да функционира пълноценно така както е било през 70-те и 80-те години на миналия век”

 

Марк Хонойоса е фотожурналист, от онези, които с чиста съвест можем да наречем ветерани в професията. Той споделя, че чувства как реализацията във фотожурналистиката е вече е обречена и дори той е принуден да бяга към Детройт, в борба за оцеляването си.

 

“При нас все още съществува отдела по фотожурналистика в пълния си вид, но аз усещам, че онзи страшен ден, в който някой от нас ще си получи предизвестието си за съкращение наближава с бясна скорост. На наше място ще сложат журналисти. Журналистът може да пише хубави статии, но като няма визуалното възприятие за случващото се, с което да подкрепи статията,  силата на репортажа се губи. Винаги снимката трансформира репортажа в сензация.”, споделя Марк.

 

В “Cox Media Group”, вестникът “Atlanta Journal Constitution” от 1-ви ноември намалява фотографския си персонал от 10 души до половината от тях. В края на август агенция “Reuters” прекратява всичките си договори със спортни репортери, заменяйки тяхната работа със снимков материал от “USA Today”.

 

“Ние, фотожурналистите, сме сърцето и душата на вестника. Нашата кариера минава навън, сред хората, без почивка. Ние сме винаги там, винаги част от човешката драма, трагедия, радост и какво ли още не. Какво ли не сме видяли, къде ли не сме били. Факт е, че каквото и да става ние сме там, защото колкото и нескромно да звучи –  НИЕ СМЕ ОЧИТЕ НА ХОРАТА!”

 

Роб Харт (още и признат професор по журналистика в Нортуестърнския университет) стартира блог едва часове след “реформите” във в. “Сън Таймс”. Блогът му е озаглавен “Шитнати от Сън Таймс”. Харт коментира иронично случващото се: “Фотографът Харт заменен от репортер с АйФон. Та онзи е обучен да пише, не да снима. Ще описва кадъра с думи ли?”

 

Кой да виним – дигиталната техника???

 

“В този момент фотографите се оказахме победените на фронта, в безмилостната война между човека и новите технологии. Някой казват, че днес сме облагодетелствани ние журналистите, защото най-лесно се правили новини, благодарение на съвременната техника. Но дали да се радваме? Днес техноизгъзиците замениха фотографите. Фотограф се нарича всеки некадърник, закупил си АйФон. Добре, ама утре технологиите ще заменят и репортерите. Те да се готвят. Ами тогава?!”, споделя Роб Харт – “Във видеото е бъдещето, казват. Щом е така, защо ни изгониха. Та ние сме обучени да снимаме и видеорепортажи. Нека си позволим да не скромничим и да кажем, че ние знаем малко повече за заснемането на видео от Вас, четеца на тази статия, по професия инженер, доктор, може би все още ученик в гимназия,  закупил си АйФон с опция за видеозаснемане”.

 

Ето ироничното изображение, което се върти из социалната мрежа “Туитър” и продължава да предизвиква отзиви.
Ето ироничното изображение, което се върти из социалната мрежа “Туитър” и продължава да предизвиква отзиви

 

Тук изниква въпросът за един “ценен ресурс”, в основата на цялата пирамида наречена МЕДИЯ.  Редакциите са закъсали за пари, включително “Сън Таймс”. “Tribune Co”.oбявяват съкращения от 1 декември, които струват общо около 100 млн. щатски долара. Представителите на компанията отказват да дават изявления относно решението си.

 

Харт все пак признава, че някой от колегите му – фоторепортери не винаги успяват да овладеят бързо новите технологии и това може би оправдава съкращението на някаква част от тях. Спомня си за интензивен курс по видеоредакция, който е водел преди известно време за свои колеги – фотожурналисти. Курсът е бил пожелан и финансиран от вестник “Sun Times” и целял да обучи фотографския си персонал да работи с софтуерната програма“Apple Final Cut Pro X”. Поради затрудненията на курсантите да свикнат с програмата, курсът бил удължен с три дни.

 

Междувременно Wrapports LLC, частният издател на в. “Chicago Sun-Times”, твърди, че стратегията с видеорепортажа е донесла значителни печалби на компанията Позовава се на статистиките от NetNewsCheck. Гледанията на видеоматериали са скочили до 140%, като значителното покачване с близо 85% е било в периода между март и септември. Това поставя Sun-Times в класациите на най-много изгледан материал.Това сочат статистиките, но  все още не няма явно доказателство за това как видеото носи по-значителен финансов приход.

 

За списание “Чикаго Мегъзийн” (Chicago Magazine), един от главните собственици на “Чикаго Сън Таймс” – Майкъл Феро дава интервю, което още повече разстройва фотографската гилдия.

 

В интервюто Феро твърди, че още щом е постъпил в редакцията, той е знаел, че денят в който фотографите ще бъдат освободени наближава.

 

За 26 годишният фотограф Андрю Нелис, който е работил за “Chicago Sun Times” в продължение на 9 месеца, коментара на Феро е крайно оскърбителен. Ето какво казва Андрю: “Той ясно заявява мнението си, че фотографията няма никаква ценност в съвременното общество. Но тук Феро освен, че се излага, издава и още нещо за себе си – че хал хабер си няма от това как се правят новини, кое е добре за вестника и кое ще му донесе пари.”

 

Поне “Cox News” бяха по-пестеливи откъм коментари относно освобождаването на фотографския си персонал. Там някой от фотожурналистите успяха да запазят работата си, като се прехвърлиха в дъщерния вестник на “Cox News” – “Journal Constitution” и се трансформираха във “мултимедийни визуални журналисти”.

 

“Нашият вестник се стреми към това да осигури по-голям аспект от визуални материали за хората.” – коментира говорителя на “Cox News” Анди МакДил.

 

Реформите в медиите, уж с цел подобряване качеството на новините оставиха много народ на улицата. Фотографите буквално се борят за оцеляване. За Роб Харт единственият начин за финансов приход в сферата на фотографията  е с преподаване и частни поръчки. В момента клиентелата му варира от “Clinton Global Initiative” до местното гимназиално училище. Заработва и като журналист за “The Wall Street Journal” и “Tribune”. Споделя ни как негови колеги – някога уважавани и известни фотожурналисти сега се препитават със снимане на сватби и рожденни дни. Общия седмичен приход на Харт се равнява на около 400 долара и  той казва, че се чувства богоизбран, защото може да посреща физическото си оцеляване.  Ако не са тези елементарни доходи, Роб Харт сериозно би се замислил дали да не се откаже от професията. Фотографите обмислят да потърсят авторските си права за сензационните материали някога осигурили на вестниците, които безочливо са ги изгонили.

 

Ето разсъжденията на Харт относно фотожурналистиката в днешни дни: “Нека се учим от “Chicago Sun Times”. Много важно е да умеем да бъдем добри тълкуватели на случващото се. Те наблегнаха на онлайн новините. Защо да ги търсим. Не ни трябват, за да правим сензации. Дори в социалната мрежа “Туитър” всеки може да има успех. “Туитър” акаунта Ви може да стане трахотен дистрибуторски канал. Не е нужно труда ни да минава през цензура, нека стигне директно до публиката.”

 

Друга стратегия за оцеляване е работата със стоковите фото-къщи. През настоящата 2014 г. номера на снимките, въртящи се на “борсата” са достигнали значителен мащаб.

“Статистиките показват, че търсенето и предлагането на снимковата борса расте със светкавична скорост”, коментира директора на най-голямата стоква фото-къща “Dreamstime”.

 

Люноа, съавтор на “L’Americain: A Photojournalist’s Life” също се изказа по въпроса: “60-те години на миналия век бяха златната ера във фотожурналистиката. Спомням си, работата на тогавашните фотографи, като моя баща например. Забележителното влияние, което една снимка бе в състояние да окаже върху хората. Та един кадър бе в състояние да накара конгреса възпре гласуването на закон. И изведнъж се появи телевизията и съсипа всичко. “The Saturday Evening Post”, списание “Life“— започнаха да замират, един по един.

Можем ли да обявим фотожурналистиката за загинала. Особено след еволюцията в сферата на технологиите и измислянето на смартфоуна, с всичките му техно-джаджи. Аз чувствам, че все още има надежда…”

 

Източник: http://www.netnewscheck.com/article/30055/are-photojournalists-a-digital-casualty

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.